Д-р Васил Трайков – Катетарна аблация

Катетърната аблация е начин за не медикантозно лечение на ритъмните нарушения. За разлика от медикаментозното лечение, което включва приложението на някакво хапче, тук ние разчитаме на въздействието на различни енегийни източници подадени към сърцето чрез катетър, които ни позволяват ние да елиминираме голяма част от аритмиите.

Как става това нещо? В най общия случай, когато използваме най-честия енергиен източник, който е радио фек фентен ток. Катетрите въведени в сърдето на базата на съдов достъп ни позволяват да преминем към неговото лечение. Как става това нещо? С въвеждането на един катетър, който се нарича Аблационен катетър, който позволява през него да се пропуска този радио фек фентен ток. Този ток не прави нищо друго освен да доведе до нагряване на тъканите. В някои от случаите това нагряване, когато сме поставили нашия катетър върху болното място или засегнатото от аритмията място или проблемното място в сърцето, което отговаря за инициацията, за възникването или за поддържането на аритмията, тогава ние пропускаме този високо честотен ток, радио фек фентен ток и на практика елиминираме електрическите свойства на тъканта на много малка площ в сърцето. Това въобще не нарушава функцията му, но пък води до трайно елиминиране на трайно премахване на проблема на сърцето. Това се случва при огромен брой ритъмни нарушения. Това е метод, който ни поизволява дефинитивно да се излекува от някои видове аритмиии. В други случаи се повлиява до такава степен, че не е необходимо да приема медикамнти или приема медикаменти с по-малко странични ефекти. И те са доста по-ефективни. Всичко това се прави с основна цел – подобряване качеството на живот, тъй като огромен брой аритмии, които се лекуват с катетърна абалация не са живото застрашаващи.Разбира се има и такива, които са живото застрашаващи, които също биха могли да се повлияят с този метод.

В какво се изразява метода. Вече споменах на кратко, но по-детайлно ще се спра. Това не е операция, това е манипулация и методът включва тази манипулация да бъде извършена в ренгенова зала, като тази, която виждате тук. Метода налага местна упойка. В някои случаи се налага обща упойка, но това е общо взето рядко. Общата упойка е нещо, което би могло да бъде полезно в някои случаи, но в други случаи смущава предивзикването на аритмиите, които ние трябва да направим в хода на процедурата. Така или иначе се практикуват и двата начина. Обикновено се въвеждат катетри в съцето по венозен път. Ние правим съдов достъп в ингвиналните гънки. Това са слабинните гънки на тялото. Там минава адна голяма артерия и една голяма вена. Ние обикновено в електрофизиологичната лаборатория, когато правим катетърна аблация или електрофизиологично изследване ние правим съдов венозен достъп. Ние въвеждаме нашите катетъри през вени, които стигат до десните сърдечни кухини. Позиционираме ги в тези кухини. Пътя е доста прав между другото и изключително лесно се минава до там. Тези катетър имат електроди на върховете си. Тези електроди ни дават възможност да записваме електричните сигнали на сърцето от вътре. Представете си го все е дно е да правим кардиограма от вътре на сърцето. И по този начин ние добиваме много ценна информация за това как се активират сърдечните кухини, как се разпространяват импулсите в сърцето и така нататък. Същот така можем през тези електроди да стимулираме сърцето и да предизвикаме голяма част от тези аритмии за да ги видим какви са. Тъй като повърхностното ЕКГ, с което всеки пациент се явява при нас, на което обикновено е регистрирана аритмията не е достатъчно точен диагностичен метод за да ни определи диагнозата в такъв детаил за да можем да базираме нашето лечение. Пациента идва и казва: „Ето аз имам пристъп на сърцебиене. Зяаписаха ми го на кардиограма и пия хапчета“. Това е обичайния сценарий. Има и други пациенти, които казват: „Имам пристъпи, като се изправя от клекнало положение ми става 200 пулса и после минава и все едно нищо няма. Не съм ходил на лекар и не са ми го записали, но като клиника много наподобява на тези пристъпи“.  И ние казваме: „Да най-вероятно е това. Трябва да те изследваме за да предизвикаме, да видим какво е и после да го лекуваме“. Всичко това става моментно. В хода на една процедура. Въвеждаме катетрите. Прави се кратка диагностична част. За да се стимулира сърцето и да се изкара от ритъм, грубо казано за да можем да видим аритнията. Имаме много точна методика базирана на електрическа стимулация за да определим диагнозата. И след, като точно сме определили диагнозата с много голяма прецизност, преминаваме към лечението. Това става еднократно без да се вадят катетъри. Просто те седят и вече са въведени.