Пенка Койчева – Депресия при децата

Депресия при децата. Зависи отново на каква възраст детето, защото определени депресивни симптоми още не значат депресия. Сега едно кихам и кашлям не означава пневмония. Определи признаци и симптоми не правят още самата болест. Депресията едно сериозно заболяване което включва няколко вида основни симптоми. Може да има детска депресия при по-големи дечица или при подрастващи. Определени симптоми още не означават депресия, защото детето може да е тревожно, може да е подтиснато… Много родители питат: Възможно ли е моето дете да е в депресия? Депресията е едно сериозно заболяване и трябва така да вечеряте добива гражданство по тази дума депресия определение симптоми или признаци не трябва да го заболяло много често също се чува на съм в депресия при депресия и тя вече е придобила гражданственост. Тази дума депресия. Определени симптоми и признаци не правят едно заболяване. Много често се чува – Аз съм в депресия, той е в депресия… и това придоби граждански смисъл. Депресията е едно друго заболяване, много по-значимо включващо много повече неща от това. Това, че детето плаче, че е тревожно, че е подтиснато, че не изпитва радост, може да е било апатично, да няма воля да извършва определени неща, автоматично не означава депресия. Трябва да се прецени от психиатър или от психолог депресия ли е това нещо. За какво става въпрос изобщо? По сериозно е отколкото човек си представя. Когато човек има депресия, това не е състояние, а е един цял процес. Ти не се чувстваш само днес апатичен, нещастен, отпуснат, не усещаш радост от живота и забавленията. Това е процес. Ти се чувстваш всеки ден така. Може да има влошаване вечерно време, но като цяло повечето депресии са влошаване сутрин. Сутрин се чувстваш по-зле, до обяд не ти е добре. Депресията удря в съня. Обикновено или е трудно заспиването или много чести събуждания. Изключително лек и повърхностен сън. Типични са събужданията сутрин, които са ранни. Например около пет часа. Това не е типично за теб, а ти се събуждаш изключително свеж и бодър. Настроението е подтиснато и то е перманентно подтиснато. Не вербалният изказ е съответен на това подтиснато настроение. Човек изглежда печален, подтиснат, отпуснат, не говори или говори прекалено много. Много е трудно да се влезе в контакт с него. Може да плаче непрекъснато, а може да изглежда вял и апатичен. Няма воля да извършва неща, които е развил, което може да касае дори хигиенни нужди. Не искаш да станеш от леглото, дни наред може да не искаш да се къпеш, да се миеш. Намалява апетита, макар, че има състояния, които могат да протекат с прекомерно увеличаване на апатита. Загуба на обичайни интереси, по скоро се говори при подрастващите не в ранна училищна възраст. Вече при тинейджърите би могло. Зависи дали има и някаква посттравматична реакция. На какво възниква? Винаги трябва да се търсят причините. Може да е хормонално обоснована. Може да е във връзка с травматизиращо събитие. Може да е починал близък. Това са реактивните депресии. Имаме някакъв стимул – имаме реакция, но може да са от така наречените лавирани депресии. Те са много скрити, много коварни, защото човек може да изглежда без нищо от това, което казах. Може да има други телесни симптоми. Непрекъсната го боли глава, непрекъснато го боли корем. Може да дава отражение съвсем другаде. Въпроса, е че това е един процес, който се стига до него. Има много признаци и той след това остава траен. Човек не може сам да се подобри, ако не се лекува, състоянието се влошава и най-опасното нещо е да мисли за смърт – суицидни мисли и да иска да ги реализира, защото не вижда никакъв смисъл по-нататък да продължи. И тогава задължително трябва да се лекува и с психиатър, тогава психолога е второто звено – помощен, а не основен. И в голяма част от случаите с медикаменти, особено ако има суицидни мисли или риск от самонараняващо се поведение. Много пъти има и хормонален дисбаланс в мозъка. Трябва да се борят и причините и следствията, защото това е едно много коварно заболяване и може да е с летален изход.