Пенка Койчева – Кога и за какво лъжат децата – Лъжа или фантазия

Добавен на 19.07.18
Сподели видеото

Когато забележим, че нашето дете лъже, не трябва веднага да се притесняваме, защото всички ние лъжем! Понякога. И много пъти ние искаме нещо от детето, което ние самите правим. Зависи сега, тази лъжа откъде идва, на каква възраст е детето и какво се случва около него? И най-вече за какво лъже детето? По принцип ли лъже, за всичко ли лъже, когато се чувства притеснено ли лъже, само майка си ли лъже или лъже баба си, баща си? Лъже ли в детската градина? Това лъжа ли е или е фантазия, измислица, въображение, защото много пъти родителите казват: „Той лъже, че си играе с някого в момента“, а детето не лъже, той си има въображаем приятел, с когото си играе.

Първо трактовката лъжа ли е това нещо, при какви обстоятелства възниква, колко често възниква и ние самите, какъв пример даваме? Защото ние самите много често лъжем децата си по различни причинни, които са ни удобни. Най-вече, там ще те заведа, това ще ти купи, ако ти направиш това и когато не спазваме обещанията си детето го приема, като лъжа. Дори и когато се роди братче или сестриче:“Раждам ти братче за да си играеш с него“… Детето го приема, като лъжа. Това е едно бебе, което не може да си играе с него и го интерпретира по този начин. Едно детенце веднъж ми каза: „Аз не чакам братче или сестриче, те го чакат“… Хубаво е детето да бъде интегрирано в това нещо, то усеща, че това е неговото братче. Децата имат чувството за собственост. Това е моето братче. „Аз чакам морско свинче. Братче се чака девет месеца, морско свинче цял живот“. Именно защото непрекъснато му обещават. Ако не може да се изпълни едно нещо, не му го обещавайте! Не няма да ти купим морско свинче. Много зависи ние самите, какво правим. Защото те много добре интерпретират нашето поведение и децата усвояват активно и чрез поддържане и чрез обучение, но активно чрез поддържане. Ето защо първо трябва да се вгледаме в себе си.

Обикновено, когато едно дете лъже, то е притеснено. То не иска да бъде хванато в нещо, което е направило, нещо друго има, което го притеснява и така това е най-лесния начин, за който детето се сеща. Често лъжата е защитен механизъм. Нещо не е комфортно в неговия психичен мир. Нещо се случва, което не е редно или не е обичайно. Детето се усеща под натиск или под заплаха и това, което дори инстинктивно се сеща е лъжата. Има деца, които на шест годишна възраст виждат, че другите деца пишат определени букви или срички, а то не може да го направи по определени причини и предпочита да излъже нещо.

Има друг вид лъжа, ако може така да се каже това е така наречената суматизация. Детето приписва на психични неща, които се случват с него – телесни функции. Например: „боли ме главичката“ или „боли ме коремчето. Много често ги болят главички и коремчета.Това е една малка лъжа, но детето цели да постигне определено поведение. Не иска да отиде на училище или не иска да отиде на детска градина или нещо го притеснява и е тревожно. Най-честите случаи, когато децата лъжат, са когато са напрегнати или тревожни. Или се опитват да прикрият единична случка от своето поведение. Притеснително е когато това става модел на поведение. Детето лъже почти за всичко, постоянно, често и това започва да става тенденция. Трябва да се разгледа и взаимоотношението дете-родител, дете-учител, защото може да идва от конкретен човек. Някакъв натиск върху детето. Не е добра връзката. При прекалена авторитарност децата също лъжат.

Категории: Всички направления, Детски психолог Етикет: , , , , ,