Пенка Койчева – Появата на братче или сестриче в семейството

Добавен на 17.07.18
Сподели видеото

Появата на нов член в семейството не е емоционален момент само за самите родители, а е изключително вълнуващо за всяко дете. То не може винаги да ви го покаже по един експресивен начин. Зависи много и от типа личност на детето. Има деца, които няма с бурни емоции да изразят щастие или негодувание, но при всички положения в психичния мир на детето настъпват промени и реакция се очаква да има. Много зависи на каква възраст е по-голямото дете, което посреща по-малкото, защото всяка възраст носи своите реакции. Зависи и дали по-голямото дете е било запознато с появата на новия член в семейството. В последствие как се държат родителите към него. Винаги първо изхождаме от възрастта на детето, защото децата са в по-активна съзнателна фаза след третата година. Когато вече „Аз-а“ се сформира и се опитва да се наложи по най-различни начини. Едно дете, когато каже „Аз“ това означава, че вече осъзнава какво се случва. Има активни спомени и тогава ситуацията е друга. Когато новия член в семейството се появява при по-голямото дете между третата и седмата година, това е много интересна възраст, която в някои психологически теории се нарича първи пубертет, но това е фазата на развитие на „аз-а“. При момчетата Едиповата мама е изключително значим обект. Някои се женят за нея. Но и фазата на опозиция. Ето аз вече съм личност и искам да ви го покажа, да го наложа… Аз съм директорът и всичко, каквото кажа ще бъде изпълнявано. Аз съм значим. Когато се появи нов член в семейството, голямото дете при всички случаи се усеща детронирано. Може да не ви го каже, но в главата му текат различни мисли. Какво се случва сега? Дали ще ме обичат? Защо се появява сега другото дете? Какво точно означава, че ще ми е братче или сестриче? Кога ще започнем да си играем с него? Дали ще ми взима играчките? Страха най-вече идва от привързаността към мама и тате. Дали те отново ще ме обичат? Дали ще ме гушкат? Няма ли те да ме изоставят? Ако това съвпадне с отиване на детето за първи път в детска градина, може да го приеме и като изоставяне. Ето те вече имат бебе, а мен ме изпращат там някъде. Могат да го приемат, като отчуждаване. Сравняват. Ето сега бебето го гушкат и то минава през много ръце. През мама, баба, дядо, тате, а мен никой така не ме гушка. На него много неща са му купили, а аз нямам такива неща. Вечер спи в стаята на мама и тате. Обръщат му внимание. На него не му се карат, а на мен ми се карат.
Много зависи от възрастта. Нашата реакция е съответна на възрастта на детето на неговото психическо и физическо развитие. Най-добрите съвети се дават в частност. Спрямо съответното дете, какво трябва да се направи, а не по принцип. Това е изобщо за всяко нещо. Най-общо казано това, което родителите могат да направят със своето дете е да го прегръщат повече, да го обичат повече. Тук всички ще кажат: „Ами ние много го обичаме…“ Ама детенцето дали го разбира? То има нужда не само да го чува, но и да го вижда. Не вербалната комуникация за децата е изключително важна. Показвайте му го с мимики, думи жестове… Прегръщайте го повече! Не го карайте да се чувства изолирано! В никакъв случай не го сравнявайте с по-малкото дете! „Ето сега то как спокойно спи, а ти не ме слушаш…“ Не му казвайте неща от рода: „Ето сега теб ще те върнем, защото имаш ново братче и то слуша!“ В никакъв случай не бива да се създава страх от изоставяне! Сравненията са категорично забранени… Не само с по-малкото дете, а и с всякакви братовчеди, приятели, на приятелски семейства децата… Не трябва да му се казва назидателно, че ето сега отива на детска градина за да бъде там послушно, да яде и да спи! Децата не трябва да се хранят и да спят, защото са наказани за това нещо! Не го наказвайте, когато изразява чувства и недоволства! Може да му помогнете, ако го оставите да изрази всички тези чувства и недоволства, агресията си в този момент, но не да бъде насочена към малкото си братче или сестриче. Оставете го да плаче! Оставете го се развихря с цялата гама от емоции, която той иска да сподели, защото така ще ви почувства близки, а иначе вие ще го подтиснете! Тази психична енергия няма да изчезне, а ще се трансформира в друга. Може да бъде включено в грижите за малкото дете съобразно неговата възраст. Не може да кажете на три годишно дете: „Ето гледай твоето братче, а аз отивам до магазина!“ Дете не може да гледа друго дете! Не може да се изисква от него такава отговорност и поведението му не може да бъде предвидимо! Може да подава памперса, залъгалката, биберона, да помага при къпане… Не е добре да го лишавате от контакта с малкото братче или сестриче! „Не го пипай, ти си мръсен!“ Да нека да го пипа с чисти ръце, но трябва да имат контакт!

Категории: Всички направления, Детски психолог Етикет: , , , , , , , ,