Пенка Койчева – Въображаем приятел при децата
Добавен на 29.06.18Голяма част от дечицата имат своя въображаем приятел, който е тревожен за родителите. Изведнъж се появява един такъв имагинерен човек или същество, с което детето си говори, общува, вярва му и те са много притеснени дали не развива някакво психично разтройство. Много пъти даже казват; „Ама да не луд?“ Дори придоби граждански термин. Казва се психотичен, но това не е страшно, не е тревожно, колкото и да изглежда такова. Децата имат нужда от въображаеми приятели, имат нужда от опора, имат нужда да развиват въображението си, фантазията си. В тази връзка това е нормално да се случва. Голяма част от тях имат такъв в определен период. Не е хубаво това да продължава, когато детето е в горна училищна възраст и детето да има въображаем приятел. Но в детската градина, в начална училищна възраст, това е нормално. Това му помага да намали своята тревожност. Обикновено въображаемия приятел е силен. Той има някакви допълнителни природни или космични сили, възможности. Той е негов защитник, съветник. На него ще му се обади, ще го защити. Детето чувства опора. Развива въображението си. Играе си със него. Нормално е дори да му говори. Не е в обсега на зрителните и слуховите халюцинации това. Не е добра опция родителя да му се присмива, да го отрича или особено да го наказва, да му забранява така наречения контакт с този приятел. Факта, че детето споделя с нас означава, че ни има доверие и не е добре това доверие от наша страна да го пресечем. Защото при всички случаи с този въображаем приятел можем да си изгорим мостовете за всичко друго по нататък. Детето няма да ни вярва. Не трябва да се реагира с присмех, с унижение, с какъвто и да е присмех, унижение или ирония, сарказъм. Най-добре е да реагираме така: „аха, колко интересно, я сега ми разкажи за твоя приятел! Как се казва?“ Чуйте мислите на детето си! „И какво прави? А той от къде дойде? А ти защо го извика и какво правите заедно? А той какво ти казва?“ Да разберем причината поради, която идва той. Защото може да е един нощен въображаем приятел и да разберете, че детето макар, че се е отделило в стая всъщност изпитва едни невероятен страх, но не смее да ви го каже и така идва на помощ някой друг през нощта, който му помага да мине нощта в страшното тъмно, безпрепятствено и спокойно.